​Казвам се Лидия и пиша в рими от седемгодишна - за бялото зайче Бъни, кучето Плутонка и всякакви важни теми, които вълнуват детското сърце.

Не щеш ли, с годините тематиката се промени и макар да изглежда леко облачно сива днес, обещавам - ръка на сърце, че слънчевите лъчи се прокрадват сред редовете на моите стихове. 

Така ми се случи, че писането остана спътник във всеки аспект от живота ми, но първата ми истинска любов си остана поезията. В стиховете могат да се открият най-съкровените кътчета от човешката душа. Моята е там, а се надявам да откриеш и късче от своята.