на МОЕТО ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ, което е в отпуск...

София така ми е любима:

с кестени от двете ми страни,

без полъх от прииждащата зима,

с останали от лятото искри.

Как искам паралелно да живея

в действителности други и далечни,

където в масата не ще се слея,

където детските мечти са вечни.

Луната днес е кървавочервена,

изгрява над редица блок до блок.

И пак съм с чаша вино отегчена,

по радиото свири древен рок.

Поезия съм. В строфи подредена,

звънлива, лековерна и ритмична.

С утеха и с надежда заредена.

Добра съм днес, а утре съм различна.